|
Колежът на името на големия режисьор посрещна своя 10 юбилей с акредитация за висше училище дадена от Народното събрание.
Актрисата от Народния Театър“Ив.Вазов” и Общински театър”Възраждане” Биляна Петринска от години е сред преподавателите в Театралния Колеж ”Л.Гройс”.Неотдавна българския парламент го призна за ранопоставено висше училище с държавна диплома.Школата,кръстена на големия режисьор отпразнува своята 10 годишнина.Юбилеят съвпадна и с 20 гадини от кончината на Любен Гройс.
Парламентът призна ТК за висше училище. Каква е разликата между ТК”Л.Гройс” и НАТФИЗ?
- Не бих искала да сравнявам или протовопоставям двете институции. И на двете места преподават добри специалисти.Но в нашия Колеж атмосферата е по-интимна.Един клас е около 20 души, а преподавателита са общо 19. Така се получава възможност за индивидуачно обучение.представете си какво е да се занимават с теб персонолно Цветана Манева, проф. Баева, проф. Халачев, проф. Гриша Островски, доц. А. Атанасов…
Все пак доскоро като че ли оставахте в сянката ня НАТФИЗ?
- Не бих казала.за тези 10 години Колежът изкара 7 випуска.Обучението в никакъв случай не е по-слабо. При нас програмата е много ситтезирана в целия 3 год.курс на следване.Студентите ни имат по 640 академични часа на година,а за цялото обучение общо 1984.
Кога са приемните изпити в ТК ”Л. Гройс”?
- След изпитите в НАТФИЗ. Изпитите са същите. Студентите ни от чужбина плащат по $350 на семестър, а за българите таксата е 470лв на семестър.
Освен с Колежа с какво друго се занимаваш в момента?
- Репетирам “Албена” по Йовков с реж.Иван Добчев. Ще играя Кераница. Работим с диалектолог и е интересно. Премиерата ще е в края на октомври.
Какво става с чуждите филмови продукции?
- Снимат се все повече “екшъни”. Рядко има роли за жени. Има известен брой български актьори, с които се работи. Големият проблем е, че нямаме силен синдикат, който да ни защитава. Чужденците дойдоха, видяха евтина работна ръка,е втина техника. Направиха някои филми с нас и си докараха своите хора.
В-к ”Монитор” – юли, 2002 година
Елена Кръстева – блиц-интервю
|