Десетката на...

Биляна Петринска

"Ако искаш работата да е приятна и да не ти тежи – превърни я в хоби. " Девизът е на актрисата от Народния театър Биляна Петринска. Тя е завършила театралния колеж "Любен Гройс" през 1994, след което продължава да работи в него като асистент по актьорско майсторство. Гледали сме я в не една главна роля – в "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс (Театъра на армията), в "Пуканки"от Бен Елтън и "Паметта на водата" - от Ш.Стивънсън (на сцената на Народния). Номинирана е за "Аскеер" и за наградата на Съюза на българските артисти. Участвала е в много български кино- и телевизионни проекти, сред които "Хайка за вълци" на Станислав Трифонов, "Огледалото на дявола" на Николай Волев, "Най-важните неща" на Иван Андонов, "Следвай ме" и "Патриархат" на Дочо Боджаков, а също във френски, италиански и американски филми, като последната й роля засега е в продукцията на ВВС "Юлий Цезар".Предстои да излезе на екран и BG филма "Време за жени".

Себепознание

Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам, че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си. Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.

Сладост

Обожавам шоколада, домашната торта с ванилов крем, сладката любов, дъха на трева, "горчивината" на колендро пред буря, нежността на момините сълзи, уханието на сено, мириса на сняг. И тъгата на есента… Харесвам коледните картички, наивната вяра в Дядо Мраз и Снежанка. И за това може би съм абонирана за зъболекарския стол, дебелите книги, романтиката с добър край на Андерсен и братя Грим. Родена съм пред зимата и обичам топлите землисти цветове, картините на Моне и поезията на Константин Павлов.

Книги

Страниците, напоени с мастило. До голяма степен там търся красотата и благородството у човека, които са останали заключени между тях, вместо сред хората. Сбъркала съм века в който живея, но ползвам Интернет. Иначе винаги плача на "Малкия принц". И се смея на себе си.

Любов

Никога няма да разбера как така изведнъж някой спира да обича, механизма на това. Защо хората се отказват един от друг, когато страстта и повърхностният интерес замрат, а не вярват и не разбират, че точно тогава почва обичта и отдаването... Или го знаят, но не могат да се грижат за това.

Никога няма да разбера защо жени захвърлят рожбите си и деца погубват бащите си. Чуждо ми е – разумът да диктува на сърцето как да бие. И какво да премълчи.

Несбъднати амбиции

Балетните палци, уроците по пеене и светлосенките по рисуване. Като малка исках да пристъпвам танцувайки, да бъда в бяло, грациозна и да се изразявам с музика. И непрекъснато се чудех как белите балерини могат да се държат на пръсти. Дълго се упражнявах. И много ме болеше без палци. Уших си балетна пачка като използвах клонки от дърво, които заплетох в кръг и покрих с булчинския воал на мама... Е, сега пак съм на сцена. Пристъпвам тихо, защото за мен тя е храм, тананикам си музика, защото така се съхранявам и се опитвам да рисувам образи, които задават въпроси.

Пътуване

Ах, как искам да обиколя света! Със самолет, кораб, колело, цепелин... Понякога искам да се загубя в държава, чийто език не разбирам – да общувам без думи, да попадна в атмосферата на танго за двама в "Усещане за жена" или в мълчанието на "Изгубени в превода"... Искам да се кача на колата и да пътувам, да се "проветря" в движението и да изпитвам насладата от изминатия път. "Изминат път" в живота – да направиш така, че да си в хармония със себе си. За това се искат време и усилия. Времето минава – ти порастваш... Но единственият начин да живееш дълго е да остарееш, както казва Оскар Уайлд. Всичко си има цена.

Самота

Учи ме на търпение. Може да бъде студена, топла, промъкваща се, просмукваща, може да е извисяване, пропадане, в отсъствие или в твърде много присъствия... И странно – когато ме оставят сама – не искам. А когато искам – никой не ме оставя на мира.

еатър и кино

Не играя в живота. Бягам панически от позиране и патос. С последните щрихи грим влизам в живота на другия. Научих се да се преобличам бързо, неправилният български дере ухото ми, отслабвам и качвам бързо, меня си външността, дори цвета на очите. В името на професията развивам емоционалността си. И цял живот съм подвластна на нея. Тя ще ми играе лоши шеги на сцената на живота, а аз ще полагам усилия да я впрягам в това да бъда добра актриса. Свикнах с кастингите, с подлагането на изпит, със заучаването на текст за минути, с говоренето на глас, когато си сам... С отхвърлянето, с това да си усмихнат, когато ти се плаче, с многото дубли на кинолента, които в живота ги няма, с въпросите дали за мен светът е сцена или сцената е целият ми свят.

Мъжът с главно М

Искам да потъна в силната прегръдка на мъжа, който ще ме накара да мечтая... Ще правя кастинг :). Имам познания как се организира :)).

P.S.

Обичам завръщането. У дома, към приятел, към себе си. Не знам дали това е точната подредба на моята десятка, но така се получи. Сигурно ако се размести... ще се получи една по-добра Биляна. Но знае ли човек :)?