Смятате ли, че имате късмет с мъжете?
Имала съм големи влюбвания,но това съвсем не значи късмет...
Винаги в личния ми живот е имало голям хаос.В този ред на мисли не знам дали и мъжете са имали късмет с мен.
Там където най-много съм се привързвала- там съм имала най-големите си разочарования.Винаги съм се влюбвала в неподходящите.
Имало е много разочарования,защото малко от тях са имали търпение да ме "разкрият"... А и аз не съм била много лесна.
Някои са ме предавали по не до там мъжки начин. А с други съм запазила приятелството си.
Аз напоследък се вглеждам повече в мъжете,които биха могли да ми бъдат приятели преди всичко, а не просто любовници.Болезнено е когато човек види,че няма много хора на които да разчита. Аз съм жена ухажвана от много мъже, с доста "Познати" и с много малко истински Приятели, които съм допуснала до себе си.
Какво място заемат мъжете в живота ви?
Епизодично- за сега.Търся мъжа за главната роля.
Кой е първият мъж в живота ви (дядо ви, баща ви, приятелче от детската градина, училище)?
Първият мъж както при всички момичета е естествено баща ми - красив, горд и респектиращ. Толкова съм била привързана към него, че като малка заспвах с неговите дрехи понякога, когато той беше на работа и не беше с мен.
Първото момче в което се влюбих беше в детската градина. Там излъгвахме лелките, че сме заспали следобеден сън и когато те излязат – ние се разменяхме с други деца от групата за да спим един до друг.
На какво ви научи баща ви, дядо ви? Разкажете някоя интересна случка или думи, които са ви повтаряли или сте запомнили от тях.
Че когато един човек е красив - той е красив и без скъпи дрехи и материални придобивки. Защото красотата е вътре.
Учили са ме на честност. Към всичко. Към работа, приятели, колеги. Към себе си. И двамата ми дядовци имаха достойнството на хора разчитали на собствените си качества и сили. Единия е имял 11 братя и сестри - всички учители и музиканти. Разказваше ми вечер приказки-поуки осмиващи алчността и омразата и ми свиреше на цигулка. Другия – земеделец, изградил с двете си ръце две къщи и всички мебели в тях. Цял живот е обработвал земята и е разчитал на нейните плодове. Нямало е човек в местността, който да не го е уважавал и ценил. Хората са се дапитвали до него, защото той беше мъдър.
В училище харесваха ли ви момчетата? Имали ли сте много гаджета? Кога беше първата ви ученическа любов? А първата целувка? Как се почувствахте след това?
Мога да кажа ,че момчетата ме харесваха,но изразяваха това изключително по детски- със саркастични забележки и прицелване с прашки в голямото междучасие.
Аз не съм била никога "лидерката" в класа,която пали дневника или подсрекава да се слатат габърчета на стола на учителя. Миловидното дете,което се учи добре определено беше скучно.То имаше амбицията да доказва себе си по друг начин.
Първата ученическа любов?
...Aми ... в първи клас. А за другата - в 7-ми или 8-ми. Първата целувка - пак тогава.След целувката не се почувствах по–обичана. Просто знаех, че и той го прави от любопитство.Като че ли се подготвях и се учех за тогава когато дойде наистина споделената любов.Така го приемах.
Между другото да се целувам ме научи момиче. Излязохме от час по математика. Тогова не се говореше открито да тези неща. И подраствощите се притеснявахме да не се окажем "неподготвени".Това играеше понякога доста лоши шеги.
Това промени ли по някакъв начин отношението ви към силния пол?
Може би. Станах взискателна към мъжа до мен. Да е на ниво във всяко отношение.Да е повече от мен - а не като момчетата с прашките.
Влюбчива ли сте?
Никога не съм се влюбвала във "всеки втори", но влюбя ли се - то е много дълбоко.
Какво може да ви накара да се влюбите в един мъж?
Първо естествено забелязвам един мъж чисто външно, харесвам го - ако знае как да се държи и говори... и се влюбвам ако това продължи достатъчно дълго и не се окаже че е добре научена роля. А това винаги си личи!!!
Аз вече си позволявам да се влюбя само комплексно!!! Не само в очите, ръцете или в рамената му, в колата или парфюма му.... това е за тинейджърки.
Аз се влюбвам в амбицията и силата му да движи и променя нещата, в чувството за свобода което дава на отсрещния,в мъжеството с което се справя с проблемите си, в силата да говори за чувствата си и да споделя с мен,в изненадите,които има в жестовете му към мен
Да се влюбиш разбира се – не значи винаги да обичаш дълбоко.. Аз вече предпочитам да обичам.Искам да се отдам. Срещнах скоро един човек, който за кратко време успя да ме "разобличи" пред самата мен и да ме посочи в огледалото. Да ме накара да се загледам.Той ме кара да бъда себе си и да се старая да бъда по-добра .Аз все още се дърпам и отвръщам поглед, защото не ми харесва много това което виждам... но това е приятел, който ме обича.
И аз съм му благодарна за тази обич. Защото той не иска нищо "в замяна",а това е по-висша форма на любов.
Умеете да боравите отлично с пистолет, да се прицелвате и стреляте точно по мишена. Къде се прицелвате първо, когато харесате някой мъж?
Не разглеждам един мъж като "мишена". Обичам да бъда завладявана и се оставям на това. Не съм агресивна. Не обичам да се преструвам. Давам да се разбере, че не може да е с мен само "заради очите ми". И не съм за една нощ. Това разбира се правя,ако мъжа ме заинтригува.
Какъв тип мъже не харесвате?
Самовлюбени "напомпани"l красавци, егоисти, мнителни и тип "гларус". Занемарени и неподдържани мъже.
С какво може да ви отблъсне един мъж?
С ревността и малодушието си.
Кой е най-хубавият или необичаен комплимент, който сте получавали от мъж?
Че когато се появя - слънцето се "засрамва"... и отслабва силата си...
Получавала съм много комплименти.... За мен комплиментът не е в думите. А в жестовете на внимание към една жена. Красивите думи са галещи ухото,но не са "пробен камък" за чувство... И винаги се сещам за една категория хора, които не са ми приятни. Те имат навика да изпращат много писма, СМС-и и е-мейли,но са "скопени" за тези чувства за които пишат, или ако има такива са много нетрайни...
Кое идва първо - секса или приятелството?
Няма формула.Винаги съм си задавала въпроса дали може да има приятелство между мъжа и жената- и мисля,че винаги има Еротика.Въпроса е дали и до къде ще и позволиш да се развие,да се трансформира в друго.Ако по-рано нямах вопиюща нужда да усетя личността на мъжа, с който ще имам отношения,сега ставам все по взискателна към това.Ако не ми допадне в обмен на мисли- много рядко бих го допуснала до себе си.Е,сигурно има някъде някой в света с когото бих правила любов и без да си кажа и дума... просто страст.
А от какъв мъж до себе си има нужда една актриса?
От мъж, който не контролира бита й. Който може да хапва "на крак",не по строго определено време, да не е ревнив, да обича децата, за да й помага да ги гледа, да я подкрепя и да и Вярва. И ДА ИМА ТЪРПЕНИЕ!
Изживяли ли сте голямата любов?
Бих искала отговорът да е НЕ.
Бихте ли отрязали някой мъж, който ви харесва, защото е по-малък от вас?
Въобще какво мислите за разликата във възрастта между двама души - как се чувствате по-добре - с по-млад или по-голям от вас мъж?
Винаги съм била привличана от мъже по-големи от мен.
Това съвсем не значи,че са по-опитни в отношенията си с една жена.Това е до природна интелигентност и не зависи само от възрастта.
Друг е въпросът, че на мен така ми се е случвало. Харесва ми да имам усещането, че мъжа до мен е по-голям, по опитен, по-подготвен, може да ме научи на нещо и така се чувствам сигурна и защитена. Харесвам по-умни от мен мъже, които са с кариера, изкарват парите си сами и са с фантазия и чувство за хумор. Мъж, който знае как да "приюти" една жена до себе си.
Ревнива ли сте? А човекът до вас? Какво мислите за ревността? Как се справяте с нея?
Никога не съм била болезнено ревнива.Ревниви са били моите съпернички.
Според някои хора, инцидентната изневяра може да е полезна за връзката между двама души? Вие как мислите? Приемате ли секса за една нощ?
По принцип приемам "адреналиновота" ситуация сама за себе си.
Но надали това да освежи връзката между двама души.Защо да я освежи? Защото ти трябва да видиш, че няма нищо по-различно под слънцето? Това, че имаш нужда от «нова доза» хормонално изживяване – съвсем не значи, че на другия ден ще уважаваш и обичаш повече "старата" си половинка. Проблемите между вас си остават. Или се опитваш да ги разрешиш, или се оставаш на лъжливото чувство, че след две нощи пак ще "прескочиш оградата" и за следващите някалко часа или дена всичко в къщи ще е ок....
Илюзия...
Сексът разбира се е важен, но до каква степен е решаващ за отношенията и връзката между двама души?
Лично мен един мъж трябва да може да ме провокира много повече на "ментално" ниво отколкото само на чисто физическо. Трябва да може да ме "покрива".
Сексът като гимнастика не ме интересува. Той трябва да носи виталност и обмен на флуиди. И е резултат на отдаване. А не само на физиологични нужди. За да се получи това за мен е важно дали мъжа маже да ме "хване" по начина, по който вече споменах. До секс се стига в резултат на това усещане.
Това да имам секс с един мъж, но да нямам общи интерси и теми за обикновен разговор - вече не ме устройва.Искам да имаме какво да си кажем на сутринта.
"Хлапакъта" предлага само секс и с това приключва.
Никога при мен секса не е бил самоцел. За това често са ме определяли като надменна и горделива, но аз просто търся друго.
Имате ли задръжки в секса?
...Къде е границата между задръжки и перверзия ;)? Задръжките ми се определят по мъжа, който е с мен. Мога да правя всичко, което ни е приятно и на двамата.
От колко секс има нужда една жена?
От толкова,че да се чувства желана и обичана.
Всеки има първи път, кога беше вашият? Как ви промени това?
Направих го от любопитство.Или по скоро като лабораторен опит.
Естествено, че се чувствах като излъгана - нито беше това,което знаех,нито нещо извънредно ново.
Това ме научи ,че не можеш да бъдеш наблюдател "отстрани" - трябва да се "слееш".
Каква сте в любовта? Опишете се с една, две думи?
В любовта всеки път се уча се да се отдавам повече. И в същото време вече се уча като се влюбя да не загубвам себе си.
До къде може да стигнете в любовта?
Да се надявам, че те първа ще разбера...
Бихте ли жертвали театъра за семейството?
Бих го жертвала заради дете.
Това, че сте известна, промени ли отношението на мъжете към вас? Чувствате ли се по-ухажвана днес?
Не. Като че ли повече се страхуват...Но може би и аз станах по-мнителна.
Получава ли ли сте неприлични предложения? Как реагирате и се справяте в такава ситуация, ако ви се е случвало, разбира се?
Не че не съм ималал и "неприлични" предложения. Но се справям с чувство за хумор. Така и съм ги приемала. А може би не съм имала и Чак толкова неприлични.Никой не е посмал да се изправи очи в очи така директно пред мен.Явно не се държа така.Нали знаете разликата муждду мъдрия и умния? Умния винаги се измъква от сложна ситуациа, а мъдрия нигога не позволява да го въвлекат в такава.
Имате ли някой много упорит фен, който ви преследва - подарява ви цветя, пише ви писма, звъни по телефона и др.? Как се справяте в такава ситуация?
Да.Имала съм.
Държеше ми сметка какво пише за мен в пресата и ми звънеше по телефона за да ме "мъмри". Оставаше ми "подаръци" на входа на театъра. Получавала съм и огромни букети с цветя, бележки, книги, дрехи и картички с телефонни номера. Но никога не съм имала големи главоболия. Само веднъж - едвам го отвикнах да ми се обажда.
Но за моя личен живот нищо не се знае и никой не предполага кой може да се окаже Човека до мен и къде ме чака.
Пътували сте и сте работили в чужбина? По какво се различават българските от останалите мъже? Плюсове и минуси?
...Не съм живяля в чужбина, но все си мисля, че основна разлика има – и тя е в манталитета.Като начин на живот. Като дори това, кога се работи и кога се "кисне" по заведения. Като морал към жената, кариерата, свободното време...Стил. Жест. Благородство. Мъжество. Но това е комплексно.
Отчуждаването между хората доведе и до криворазбраната "мода" да си бисексуален или дори хомо.Общуването става все по-трудно. Но може би и жената има малка вина. И ние май станахме "по-издържливи", "по-силни"... по-уни-секс...
Трудно ли се играят любовни сцени в театъра и киното? Как се подготвяте за тях?
Трудно е когато партньора ти не е особено симпатичен и не ти харесва. Но така или иначе, ако толкова не ти харесва физически- има сигурно и други качества за които би могъл да бъде целунат за няколко дубъла.
До сега аз обаче съм успявала да се "влюбя лесно",защото съм имала късмет.Режисьорите са ми избирали партньори, с които "химията" става.
Аз винаги успявам да се "влюбя" в партньорите си.Мисля,че и те в мен. Лошото е ако единя си повярва на сериозно, а другия се измъкне. Влюбения почва да натиска другият - дори да го тормози... Защото се чувства слаб. Чувството се пренася от работата в живота му.
Това като актриса на мен ми е ясно и аз се опитвам да слагам бариера навреме.
Скоро гледах филм с Анджелина Джоли и Брад Пит.И през цялото време си мислех колко ли им е било приятно да си партнират.
Бихте ли се съгласили да играете любовна сцена с жена? Защо? Въобще какво е отношението ви към хомосексуалистите?
Би било любопитно – да го направя във филм.
В работата си мога да бъда всякаква!!! Дори такава каквато никога не съм си представяла! И това ако не е предизвикателство! Както един близък мой приятел казва - в любовта между жените- има естетика- наслада за сетивата...
Всеки има право да бъде такъв какъвто природата го е създала. Въпроса е да го открие че е така, а не е плод на внушения и "модни течения".
Тогава е честно и много лично. И Божие.
Въпросите са от вестник Труд
|